+359 888 395 060

Медицински център "Матев"

16 години опит, гарантиран резултат

Над 25 000 пациенти


Над 6 000 процедури



10/06/2015

Д-р Атанас Матев: Хроничната анална фисура се лекува успешно

За причините, симптомите и лечението на това заболяване разговаряме с д-р Атанас Матев – проктолог и хирург с над 14 години опит в лечението на анални фисури, хемороиди, полипи и фистули. Завършил е ВМИ-Стара Загора. Специализира хирургия и онкология. Преминал е квалификационни курсове по ендоскопска хемостаза, абдоминална ехография, лапароскопска хирургия и доплер насочено лечение на хемороиди (т.нар. THD метод). Д-р Матев има множество публикации в български и международни медицински издания в областта на колопроктологията, коремната хирургия и онкологията. Модератор на сайт за он-лайн консултации на тема анална фисура, хемороиди и проктология.

- Д-р Матев, какво провокира появяването на анална фисура? Как се проявява това заболяване?

- Аналната фисура е цепковидна рана на лигавицата на ануса. Тя е често срещано заболяване, което в еднаква степен засяга и мъжете, и жените, и то във всички възрастови групи. Аналната фисура е най-честата причина за кървене от ануса при децата. Появява се и при 10 на сто от родилките. Заболяването възниква, когато при изхождане на твърди обемни изпражнения се наранява лигавицата в задната част на ануса. На това място лигавицата е най-тънка и ранима. Анална фисура може да възникне и заради разстройство с многократни изхождания, но това се случва много по-рядко. Нервните окончания в образувалата се рана се оголват и силно болят, в резултат на което възниква спазъм на вътрешния анален мускул. Фисурата не зараства, защото същият този мускул се свива, стяга се, а това затруднява кръвоснабдяването на аналната лигавица. Спазъмът е силно болезнен, подобен на болката при инфаркт.

- Какво следва, ако болният пренебрегне лечението или въобще не отиде на преглед?

- Страдащият непременно трябва да се прегледа при лекар-проктолог. Така най-точно ще се установи диагнозата, защото често симптомите на аналната фисура могат да се сбъркат с тези на други заболявания – хемороиди, фистула, папили, кондиломи и др. А тези болести предполагат съвсем различно лечение и прогноза. Ако аналната фисура не се лекува, тя се превръща в хронична. Ще посоча признаците, по които може да се разпознае тази болест: ако раната не се излекува след мазане с подходящите мехлеми; ако е налице т.нар. стражева кожна гънка; ако е налице фиброзен полип; ако ръбовете на фисурата са втвърдени; ако се виждат влакна от мускула в дъното на фисурата; ако се появи подфисурна фистула и ако са минали повече от 30 дни от появата на симптомите. Имайте предвид, че наличието дори само на един от тези белези за хроничност означава, че пациентът вече има анална фисура.

- Д-р Матев, да поговорим за най-важното – лечението. В какво се състои то?

- Лечението с мехлеми, съдържащи нитрати, калциеви антагонисти, е с доказан положителен ефект, но при 50 на сто от пациентите се появяват рецидиви. Най-ефективното лечение според медицинската наука е отпускане на влакната на вътрешния анален мускул. По този начин се овладява спазъмът и се подобрява кръвоснабдяването. С тази оперативна процедура хроничната анална фисура не само зараства завинаги, но се премахват и условията, позволяващи да се появи отново. Съществуват и други лечебни методи, но засега нито един от тях не превъзхожда оперативната корекция. Не може да достигне такава ефикасност. Аз предписвам на моите пациенти мехлем, приготвен в аптека, със съдържание на калциев антагонист като единствена активна съставка. Такъв мехлем не се предлага в готова форма (тубичка) в България, затова се налага приготвянето му в аптека. Една кутийка съдържа 30 грама унгвент за мазане. Това е лекарство и не съдържа билкови съставки. Ефект може да се очаква при около 50 на сто от пациентите с доказана диагноза анална фисура. Изразява се в намаляване силата на болката или изчезване на болката след изхождане. Освен това човекът усеща отпускане на сфинктера, изчезва и ефектът на запушване на ануса. За съжаление при останалата половина от болните мехлемът не оказва желания ефект и не повлиява на симптомите, предизвикани от анална фисура. Ако болките са силни и не преминават след няколко дни, се налага хирургично лечение. Има пациенти, които след използването на този мехлем нямат оплаквания в продължение на няколко години. Но има и такива, които се подлагат на операция, след като неуспешно са се лекували с мехлем.

- Какво лечение предпочитат вашите пациенти, страхуват ли се от операция?

- Оперативната процедура дава много по-голяма сигурност за трайно излекуване, но повечето пациенти правят опити да я избегнат. Те се лутат и се опитват със собствени сили да намерят най-подходящото лечение, и то само заради абсолютно необоснован страх. Използват различни мехлеми, удължават страданията си и отлагат същинското лечение. Искам всички страдащи да разберат, че хроничната анална фисура е заболяване, което се лекува успешно, стига да преодолеят страховете си и да се доверят на специалистите.

- Какво може да мотивира болните и да ги убеди в предимствата на оперативното лечение?

- Аз вече казах. Да, мехлемът може да спомогне за зарастване на фисурата и изчезване на болките, но това е временно явление, макар че понякога „временно” може да означава години. Оперативното лечение на хроничната анална фисура е световен стандарт и се прилага тогава, когато лекуването с мехлеми и кремове не помогне. Фисурата след тази процедура зараства трайно и се излекува завинаги в 95 на сто от случаите. Тя може да се извърши под местна упойка – амбулаторно, може и в болницата с обща венозна анестезия. Продължителността на процедурата е около 10 минути. При амбулаторно извършване пациентът може веднага да си тръгне. Единственото условие или по-точно препоръка е да не шофира сам, а да си вземе друг шофьор. Ако операцията се извършва в болница, се препоръчва една вечер престой за наблюдение. Съществува световен консенсус по въпроса кое е най-доброто лечение на хронична анална фисура, т.е. най-резултатно и с най-малко компликации. И това, съответно, е същата тази хирургична процедура, за която си говорим, но... извършена от опитен хирург.