+359 888 395 060

Медицински център "Матев"

16 години опит, гарантиран резултат

Над 25 000 пациенти


Над 6 000 процедури



5/07/2015

Д-р Атанас Матев: Хемороидите са лечимо заболяване!

- Д-р Матев, наши читатели споделят, че се колебаят дали да се подложат на операция за хемороиди. Кога се налага това?

- Хемороидите са широко разпространено заболяване и при мъже, и при жени в зряла възраст. Обикновено обаче заболяването започва в млада възраст и прогресира бавно с годините, като нормалната хемороидална тъкан се разширява, уголемява и започва да излиза извън аналния канал. Според размера на това излизане (изпадане) на вътрешната хемороидална тъкан се определят четири степени на хемороидалната болест. Отбелязвам, че тези стадии се отнасят само за вътрешните хемороиди и не касаят външните. При първа степен вътрешните хемороиди не излизат извън ануса след дефекация, симптомите са минимални и хората живеят нормално. Може да има оплаквания след прием на пикантни храни, но те обикновено отшумяват сами. Затова в този стадий не се налага инвазивно лечение, достатъчно е използването на медикаменти при нужда. При втора степен вътрешните хемороиди излизат навън след дефекация, но се прибират сами в аналния канал, затова е възможно извършването на инвазивни безкръвни процедури от проктолог при условие, че се появят симптоми, които не се повлияват от медикаменти. Пациентите сами ограничават приема на люто и пикантни подправки и подобряват хигиената си. ар. мануална репозиция. Това означава, че пациентът сам предприема действия за прибиране на изпадналите хемороиди, като най-често се подпомага с ръка или се налага сядане на твърда повърхност, както и оставането на легло за определено време, докато се стигне до прибирането им. В трета степен могат да се прилагат инвазивни безкръвни процедури, като при малка част от пациентите се налага оперативно отстраняване на вътрешните хемороиди. Стигнахме до четвърта степен, която се лекува оперативно, защото се постигат най-добри резултати. Всъщност при добре извършена операция можем да считаме, че пациентът е излекуван от хемороидите до края на живота си. Пациентите опитват с други методи за лечение с намерение да избегнат операция Това обаче е невъзможно и в даден момент сами се убеждават в това и желаят вече да се подложат на операция. Дори съжаляват, че не са го направили по-рано.

- Да кажете няколко изречения за самата операция?

- Има различни видове операции за хемороиди - каква да се приложи при конкретния пациент с четвърта степен на заболяването, решаваме заедно с него. Разбира се, след като са преценени всички ползи и рискове. Искам да отбележа, че аз прилагам целия арсенал от неоперативни и оперативни техники за лечение на хемороиди и мога категорично да заявя, че това е лечимо заболяване. В повечето случаи лечението се извършва чрез безкръвни методи и само малка част от пациентите стигат до операция, при това успешна. Вече 15 години помагам на пациенти с анални заболявания като хемороиди, анални фисури, абсцеси и фистули на ануса, както и при много други анални и ректални заболявания.

- Споменахте аналните фисури, да поговорим и за тях. Пак въпрос на читател - може ли да се избегне оперативното лечение при това състояние?

- Нека първо да обясня за ефективността на мехлема за фисурата. Медицинската наука е доказала, че мехлеми, съдържащи нитроглицерин или калциеви антагонисти, са медикаменти за сърдечни заболявания, но повлияват благоприятно болката, предизвикана от анална фисура. Причината е, че те подобряват кръвоснабдяването на аналния сфинктер и намаляват неговия тонус. Аз предписвам на своите пациенти мехлем, приготвен в аптека, съдържащ т.нар. калциев антагонист, за който споменах, като единствена активна съставка. Искам да изтъкна, че ефект може да се очаква при около 50 на сто от пациентите с доказана диагноза анална фисура. Този ефект се изразява в намаляване на силата на болката или изчезването й след изхождане, усещане за отпускане на сфинктера и изчезване на ефекта на запушване на ануса.

- Обяснете сега за операцията при това състояние.

- Оперативното лечение на хроничната анална фисура е световен стандарт, след което фисурата зараства трайно и се излекува завинаги в 95 на сто от случаите. Процедурата се нарича левостранна сфинктеротомия и представлява отпускане на влакна от вътрешния анален сфинктер, които са ненормално свити. Едновременно с това се извършват и допълнителни действия, които няма да обяснявам подробно.

- Продължителна ли е тази операция, вие я наричате процедура?

- Продължава около 10 минути. При амбулаторно извършване пациентът може веднага да отпътува, за препоръчване с друг шофьор, разбира се. След обща анестезия е препоръчително една вечер престой в болницата за наблюдение. При първия преглед се преценява дали е възможно извършването на процедурата без приемане в болница, като се взема предвид и желанието на пациента. Локална анестезия прилагаме по-често при жени и пациенти без наднормено тегло. Но анатомичната и психична индивидуалност на всеки човек също са от значение относно прилаганата анестезия.

- Предписвате ли нещо след такава процедура?

- 2 на сто от лекуваните пациенти получават възпаление, което налага прием на антибиотик или допълнително лечение при необходимост. Нова поява на анална фисура е изключение - само в 2 на сто от случаите се получава. В моята практика от извършването на левостранна сфинктеротомия не е имало пациент, който да има проблем със задържането на изхождане по голяма нужда под собствен контрол като следствие от процедурата. Възстановителният период е от 1-2 до 7-10 дни.

- Последен въпрос: какво се случва, ако не се лекува?

- Ако не се лекува, аналната фисура хронифицира. От постоянно повишения тонус на аналния мускул страда кръвоснабдяването му. Освен това намалява еластичността му и той с времето става все по-неразтеглив. Това състояние се нарича пектиноза и е невъзможно да се лекува с консервативни средства. Усещането на пациента е за запушване на ануса, изпражненията излизат тънки и с напъване. Възможно е да се появят много силни болки. В заключение искам да предупредя вашите читатели и всички хора с подобни оплаквания по никакъв начин да не се занимават със самолечение. В противен случай може да се промени клиничната картина и да не се открие навреме по-сериозно заболяване.